Цинични Химни За Улиците

Бъди винаги критичен, но никога циничен

Музика по света

ЦХЗУ ТОП 11: A-отбора на музиката през 2021

Ето че още едно мънисто от броеницата се изниза и вече съвсем наистина сме с два крака здраво в новото десетилетие. А то до момента вдъхва цялостната безметежност на постоянно премигващ в жълто светофар на ключово кръстовище след 22ч. В такъв случай не ни остава много освен да бягаме, надявайки се да не изскочи в някой нощен авантюрист в немски автомобил. Слушалките в ушите са горивото. Какафонията, която ни движи през фините прахови частици в тъмното.


В музикално отношение през 2020 индустрията накъса рутината на сезона, но изкара чудесна продукция като директен отпор на новата ситуация. 2021 се случи изцяло, но някак на мускули, все едно не играе за победа, а брани равенството. Има мачове и кампании, в които така и не виждаме поредна футболна драма и това е окей. В такъв случай превключваш канала и от лъскавите топ първенства се местиш на долните дивизии, където са младите таланти и доказано играещите със сърце. 

Виж също: Компас на музиката до средата на 2021



Ето я изминалата година –  куцаща и уморена от бягане, но още готова да влиза с бутонките напред. Представена в А-отбора на световния музикален небосклон. Понеже италианците са царе на хубавите усещания, формацията е 3-4-3, при нужда се прегрупира 5-4-1. Разбира, едноличен селекционер на ФК ЦХЗУ съм аз, Момчил Бонев.


Honorable mentions // Почетни споменавания


2020 можеше и да разполага и с Б-отбор от селекция, готова поне за баражите в елита, но това не изключва тази да спази традицията и да представи резервите си, винаги на една загрявка от титулярния състав. Тук са коравите и борбени бранители „Drunk Tank Pink“ на shame и „Welfare Jazz” на Viagra Boys, винаги преследваният от травми James Blake с „Friends that break your heart“, нежните крила на Emma Ruth Rundle в „Engine of Hell“ и Sufjan Stevens & Angelo de Augustino в „A beginner`s mind“, офанзивното дуо в центъра, което плаши и най-подготвения противник: „SINNER GET READYна Lingua Ignota и тазгодишната Фиона Епъл – „Daddy‘s Home“ на St. Vincent. Остриетата в атака и винаги потенциални златни резерви са непредвидимите и повратливи хип-хоп експерименти на, надяваме се, временно контузените извън строя Injury Reserve в „By the time i get to Phoenix“ и на JPEGMafia в “LP!

Виж също: Топ 15 на 2020



Alternative R&B / Indie Folk / Experimental Pop / Soft Rock / Folktronica


Започваме от вратата, където винаги се нуждаем от нещо, близко до непробиваема стена, но в никакъв случай мързелив и бездушен паркиран автобус. Това може да бъде постигнато само с инди епопеята, каквото е вторият албум на Big Red Machine – страничният проект на Justin Vernon ot Bon Iver и Аарън Деснър от The National. Тук двете появи на Тейлър Суифт, с които връща услугата за съвместната работа по последните ѝ два албума от 2020, са най-малкото нещо. Сгъстените появи на алтърнатив имена от същия нишов калибър като Робърт Пекнолд от Fleet Foxes, Ben Howard, Sharon Van Etten и Anais Mitchell, само допринасят с още пластове към добре познатия разбъркан електро-рок-поп меланж на Върнън и Деснър.





Hardcore Hip-Hop / Industrial Rap / Horrorcore / Rap Metal / Nu Metal


Но животът, естествено, не е само цветя и магнолии. Ако има едно доминиращо явление, поне в моята памет, за слушателската тенденция през 2021, то определено е гняв и то в най-сурова форма. Особено красноречив е играчът с поведение като за поне два червени картона – Backxwash. Дори не е нужно да се намесва транссексуалността ѝ, за да се усети и мъжкия, и женския тип агресия в стила ѝ. Привлече известно внимание с миналогодишия си албум, който обаче бе свален от стрийминг услугите поради неизчистени семпли и затова сега компенсира с нова доза суров сблъсък на рап, метъл и индъстриъл. Красък в лицето и отекващи писъци в празна обществена тоалетна, някак пречистващо е усещането след слушането на този албум.






Ambient Electronic / Spiritual Jazz / Contemporary Classical


Освен гняв, има и страх. В случая опасенията са да не излезе като пълна претенция, но в крайна сметка 1) от толкова места се видяха индикации, че това ще остане да плава и 2) малко фундаменталност трудно ще потъне или разочарова в защитния вал на формацията. А и какво по-дефанзивно от елитарното в класическата музика, джаза и атмосферната електроника? Всички предразсъдъци настрана, „Promises“ е един магнетичен връх на съвместното майсторство, който отнася с лекота до нови висини. Бавно и славно, винаги възнаграждаващо, филмово, драмтично, наслагване на плоскости. Разцъфтяване, зенит на зеления цвят и падеж в топли багри от клона и после пак в един хармоничен цикъл, и то пред собствените ти очи в цялост, каква по-голяма наслада могат да донесат деветте движения за сетивата?





Hardcore Punk / Punk Rock / Dream Punk / Post-hardcore / Melodic Hardcore


Приключваме троицата на защитното катеначио с една откровена изненада. Малцина полигамни откъм жанровия си нюх дегустатори трудно биха допуснали дори мисълта хардкор албум да се прокрадне в списъците им, но TURNSTILE просто ни хванаха със свален гард. Цялостно проблемът ви с „GLOW ON“ би бил само ако си го пуснете, придружени от стеснени очаквания за типично хардкор/пънк преживяване. Не, далеч по-креативен и универсален е, за да бъде просто дефанзивен бранител. Солидните и тежки рифове, естествено, са там, но подправени по смилаем начин. Можете да срещнете определение като „dream punk“, имайки за пример течната натура на shoegaze  и дрийм попа на Slowdive, my bloody valentine и дори Beach House, но и към също толкова измамния с обложката си “Sunbather” на Deafheaven. Подобни сравнения и етикети обаче все пак остават на заден план, когато на преден стоят TURNSTILE, обръщащи стиловете както си поискат. А  щом успяха да открият толкова много нова публика и места в листове за 2021, значи по всяка вероятност ще влезнат и при вас.





Alternative Hip-Hop / Conscious Rap / Neo Soul / Bossa Nova


Изнасяме в халфовата линия, където стоперът може да разпределя топката в множество посоки. Tyler the Creator е естествено продължение на разговора за осъществен потенциал и парирани очаквания за още от същото с простички, но неочаквано свежи ходове всеки нов сезон. След емоционалните магнум опуси „IGOR“ и „Flower Boy“, които поставиха чувството и експеримента над всичко, Тайлър реши да не играе същата заучена тактика… и направи ретро рап микстейп с крещящ DJ Drama из целия траклист. И понеже говорим за гений на нашето време, го завъртя по своя си креативен, богат на образи и общодостъпен за всички контигенти начин. Романтика, горещи рап рими, пътешествия из въображението, тежка снобарщина, 10-минутна боса нова и 8-минутно неподправено откровение в бисексуален контекст, това биха ми били ютуб таговете под видеото за този албум.




Post-Punk / Punk / Experimental Rock / Soul Punk / Alarma Punk Jazz


АААААААААААА. Пост-пънкът е новото нишово отприщване на 2021 и няма да се уморя да го казвам. И въпреки че имам и още по-добро предложение в нападение (не надничай), IDLES си остават любимия на мнозина hidden gem. Oсобено присърце идва и когато не наваксваш, а се променяш паралелно с музиката. Да, чарът на тези британци е да са гневни и да думкат гръмко, но след 2020 и „Ultra Mono“ колко по-ултра могат да отидат без да втръсне?

Не особено. Ето и защо ако има общи критики към „CRAWLER“, то те са че по-директните пънкарски моменти са още от същото. Заряда, за щастие си е останал и се активира при пълнолуние за върколашки вой, но този път похвалите изцяло са към експеримента и експанзията в нови течения. Бавната интордукция е плашещо смирена, „When The Lights Come On“ е поглъщаща мъгла в тунела за Люлин, „Car Crash“ вони на претопени жици, които не са били откачани от усилвателите, „Progress“ е най-поп достижението им, а „Beachland Ballroom“ ще навлажни очите и на гимназиалния побойник със соул баладичността си. „CRAWLER“ е моментът на челен сблъсък, внезапна, но предизвестена катастрофа без спирачен път и моментът на омерзение, когато изпълзиш изподран изпод преобърнатия Пасат. Катарзис от първа необходимост. Доказателство, че освен очаквано само да обира атаките отсреща, IDLES винаги са на едно втурване по тъча от остра изненада. Тука сме хора и за тва е прогреса, напуснах земята и така ми хареса.

Виж също: 3 пост-пънк албума от 2021 за слушане





Pop / UK Rap / Bedroom Pop / Alternative R&B


Крайно разочарован, че не видях никъде другаде да се говори за втория силов труд на Джорджа Смит. Момиче, което по едно време беше гласено едва ли не за малката Риана, но бе обречена дебюта ѝ да бъде запомнен само с една втръснала песен. Жалко, защото „Be Right Back“ няма нищо общо с това. С дължината на ЕР и в далеч по-минималистки маниер, ала толкова по-зрял и солиден. Припевите ловят като опиат, инструменталите омагьосват подобно на „Shabrang“ на Севдализа от миналата година, а темите и поведението на Джорджа скромно подсказват за един малко по-близък до завършен артист и човек. От начало до край, от глава до пети или от 1-ва до 25-а минута – няма значение как ще мерите 8-те песни, сред тях липсва и една за прескачане. Битките са по-истински, било то чисто любовни след някой по-голям трус, или със самия Аз и начините, по които искаме да го изгоним от главата си. Дори не е нужна аргументация защо Jorja Smith е претърпяла осезаема творческа еволюция, тя е в песните и никъде другаде. Топката е във вашето поле да срещнете лице в лице нежния и повратлив страничен халф на формацията.





Conscious Rap / Alternative R&B / Neo Soul / Industrial Hip-Hop / Rap Rock


Толкова думи бяха изписани и казани в едно ревю като опит да ви накара да не изпуснете този иначе непопулярен нов артист. До такава степен, че сега още ме държи. Още искам да изреждам редицата влияния, които се вливат в един неспирен поток от талант и слушателска култура. Бясната първичност на Death Grips, сюжетнобазирания лирицизъм на Кендрик Ламар, музикантския усет на Tyler и Kanye, соул поп рока на Принс и още и още. И в целия този модерен гювеч от мултикултурализъм, това, което му носи неповторим аромат е личната история, вложена вътре. Разискваните конфликти и теми далеч не са толкова приятни, колкото са изпяти и композирани. „Smiling with no teeth” е своеобразен експеримент за преборване на черното куче като символ на вроденото душевно безпокойство, расизма и порочния демон, който примамва към нови деградивни измерения. Изключителен пример за това как последното поколение артисти могат да компилират всички (не)удобства на времето си и да създадат нещо, което без помощта на своя първоизточник – интернет културата – просто не би достигнало където трябва.





Jazz Rap / Neo Soul / R&B / Classical / UK Hip-Hop


Тройката в нападение определено изпъква със силно индивидуален характер, но освен само да забива в целта от воле, е напълно способна и самостоятелно да изгради целесъобразна атака. По дясното крило е един особен играч, който макар и да не се оценява сред най-тиражираните, винаги е бил постоянен във формата си през сезоните. Little Simz има не една борба за водене. Британското в нея е силно подчертано сред тъмната кожа на афроамериканския ѝ произход, а на всичкото отгоре и се е впуснала като женско МС в тъй доминирания от алфамъжкарство хип-хоп. Все неща, които на хартия правят пътя ѝ по-стеснен и протяжен, ала Simbi Ajikawu обръща логиката, за да придаде екзотични нюанси на майсторски овладените си песни.

Противно на рецесивното и отстъпчиво излъчване на името „Sometimes I Might Be Introvert“, още с първите мигове се разбира, че то озаглавява именно нейния магнум опус и най-безкомпромисно заявление. Епично настъпление за офанзива, доминация, увереност и прецизност до последния детайл ехтят с пълен глас от продукцията на целия албум. А за вложената енергия, канализираната жива агресия, осъзнатия и наложен контрол над микрофона и всяка думичка, която влиза в него няма и нужда от поясняване. Едно магично приключение с грандомански кинематографични измерения, което повлича по течението и не дава отпор. Албум, който не третира интровертството като слабост и повод за скръб, а който празнува тези качества на човека да концентрира цялото си знание, мъдрост и разбиране в нещо величествено и дълготрайно. Нито капка колебание, нито един повод за съмнение, ами нещо здраво стъпило на терена, което финтира стереотипи.





Pop / Contemporary R&B / Dance Pop / Downtempo / Jazz Pop

Виж също: Happier Than Ever ревю

По всяка вероятност най-скъпоплатеното попълнение в А-отбора ни и в доста отношения заради представянето – също толковс скъпоценен млад талант за себе си и за цялостния пейзаж в бранша. Това, че много почитатели на намръщеното, отежнено от младостта и накичените вериги момиче не припознаха новия образ на Били Айлиш, не я прави обезателно разочарование. Даже напротив, ясен показател за прогрес е, че представянето на втория ѝ албум мина през визията на друг тип провокация. По-смела, по-независима, надраснала рутинния бунт и търсеща по-пълноценно в дългросрочен план щастие в самостоятелността. Любопитен парадокс е, че и двете атакуващи крила тук изследват темите за самотата, но приемането ѝ при алтернативния интроверт Литъл Симз е грандиозно, а при мейнстрийм марката Били Айлиш е сведено до уморен от шума минимализъм.

Happier Than Ever” като израз в днешния медиен landscape си е дръзко заявление и изисква сериозни доказателства, за да не бъде прието като фалшив параван. Не, не е измислица морето и щастието съществува, пуснете си песни като „my future” и „Lost Cause” и се убдете, че не е нужно много, даже тук е вследствие на отърваване от излишък. Други моменти, обаче, например „Everybody Dies”, “Not My Responsibility”, “Your Power” и най-вече директния удар, който е заглавното парче в края, те показват че всичко ценно, особено нематериалното идва не даром, а с висока цена за плащане. Този факт в никакъв случай не трябва да обезнадеждава, защото самото съзнаване на проблема говори, че вече фазата е друга, колкото отговорна, толкова и зряла.

Най-трудното премина – несриването при неизпълнени очаквания след успешен дебют. Сега предстои нещо, което зависи само от вселенските сили – оставянето на следа във времето.





Post-Punk / Modern Prog / Post-Rock / Math Rock / Klezmer / Alarma Punk Jazz / Ska



Welcome to the best new six-part Danish crime drama

Такава щекотлива кампания няма как да бъде обобщена с централен нападател, който просто да стои там на върха на класирането, защото само вкарва голове. Не, не е там магията, трябва ни някой креативен, изобретателен, млад талант, който като получи топката да издриблира прогресивно, хем да обгрижва топката, хем да беснее с хъс без да гневи рефера. Трябва ни нещо от ранга на втория най-добър в света Slint трибют акт. Някой, който ще ти каже, че те обича минимум пред Black Midi. Не, моля ви, оставете Kanye на мира. Говорим за абсолютният апогей на британското инжинерство. И въпреки брътвежа от референции, о, аз знам накъде отивам. It‘s Black Country Out There!

Нещото, което дефинира 2021 като усещане според моята скромна преценка бе този абсолютно специфичен и съответно неповторим бульон от звуци. Пост-пънкът е санитарният минимум, когато не се включат цигулките, електорониката на ръба на прегряване, Горан Брегович-klezmer-о-подобния брас, пикантните барабани или брутално неспокойните, граничещи със spoken word poetry, вокали. 6-те песни от дебюта на тези 7 тренирани музиканти са едно влакче от усещания, за което просто времето ме притиска да ви впусна. Енергия, хъс, странни любовни отношения, интро, което кани на разярен фолк танц с демоните ти, разярени 8-минутни прогресии на отчаянието и вселенската неловкост, 6-минутни странно сладки посвещения в любов и за финал мократа фантазия на всички фенове и на Емир Кустурица, и на Ник Кейв.

А най-хубавото е, че албумът излезе още февруари и от тогава е единствената нова музика, която с множество малки обсесивни фази не писна и в края на 2021 още звучи като свежия нов акт за неизпускане. Би било кощунство да не пробвате поне миг от Black Country, New Road, защото вътре има по малко за всеки вкус. И по-бързо, че след нула време другия февруари ще издадат второто си отроче и наваксването ще е по-трудно. А първото, то е достатчъно нива напред, за да бъде просто дебют. Абсолютна ненормалщина, която шари във всички азимути, точно като времената, в които имаме доблестта да се наречем обитатели.


LEAVE A RESPONSE

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.