Цинични Химни За Улиците

Бъди винаги критичен, но никога циничен

Кино

7 филма на Милош Форман, без които не можем

Нека започнем от тук: Милош Форман е световен режисьор. Макар за източно европейците вече да се е превърнало в рефлекс да спорим за точния произход и националност на малкото ни герои, генерално няма такова значение дали го броим за чешки или за американски режисьор.


Личността му, която го е издигнала до статута на всепризнат класик в киното, изначало е пъстра, широкоскроена и независеща от подобни условности. Това, естествено, си личи и във филмите му и странната парабола от теми и хора, която очертават през годините.


За чешкото му начало няма спор – отраснал в Чехословакия, оставен сирак отрано, когато залавят родителите му през ВСВ и завършил престижното кино училище ФАМУ в Прага, Форман е съшит от проблематичната идеологическа ситуация в Европа по това време. Първите си филми също прави в родината през 60-те – освободено артистичен хронотоп, предшестващ Пражката пролет. Филмите му от това време никак не са за подценяване, но за тях и за колегите му ще ви говоря подробно някой друг път. Тук ще бъде споменат само последния му преди бягането в Щатите (1968), за да изпъкне невероятния контраст на творчеството на Милош Форман.

Пожар, момичето ми (Hoří, má panenko, 1967)

The Firemen's Ball (1967) directed by Miloš Forman • Reviews, film + cast •  Letterboxd


Намиращ уюта на скромните 73 минути времетраене, последният чешки филм на Форман обрисува много конкретна обстановка – тържество на местни социалистически управници. Гротескната сатира не работи с конкретни карикатури, а описва едно типично архетипно поведение, поднесено по достатъчно коректен начин, за да излезе на бял свят. В тази бална зала финия си танц играят тъжната действителност и пародийната надсмешка, за да унагледят грозната  страна на един режим, търсещ своята мис по бельо, и на един народ, търсещ единствено забавата и гощавката. Уви, подобна лекота на битието се оказва непосилна да угаси пожара на горящото за социализЪма сърце.


Полет над кукувиче гнездо
(One Flew Over The Cuckoo`s nest, 1975)

CineClub: One Flew Over the Cuckoo's Nest (1975), by Miloš Forman -  Kafkadesk


Танковете окупираха Прага и за Милош не остава друго, освен да продължи Чешкото чудо зад граница. Съдбата го отвежда в САЩ, страната на неограничените възможности, а късметът  – до един недобре приет първи филм („Taking Off„) и до един сякаш по-успешен втори. Не, не сякаш, става дума за адаптация на класическия роман на Кен Киси с Джак Никълсън в главната роля, та това е „Полет над кукувиче гнездо„. В обетованата земя, където „социализъм“ е една от най-страшните думи, един имигрант вдъхва екранен живот на една от най-силните алегории за тоталитаризма в модерната литература. Това е филм за личната свобода и за правото на контрол над съдбата ти, преподаден отлично от прокудено насила чедо на режимния строй.

Коса (Hair, 1979)

Hair Movie Streaming Online Watch


10 години по-късно може и събитията в Прага да са били в други обстоятелства и с друг враг спрямо паралелните протести на студентите в Париж и на хипитата в САЩ, но подбудата и целта е била една. Правото да усещаш полъха в косите ти, това е ценност, която не трябва да се регулира. Правото да слушаш и пееш каквато музика поискаш, това е въпрос, при който е просто абсурдно да има две мнения. Правото да мечтаеш и да искаш по-добро бъдеще, това вече е парадоксална борба с много и никакви врагове едновременно. Един от най-знаковите филми за хипи движението – нещо толкова експлоатирано от американската маскултура – е дело на чужденец, който за втори пореден път доказва проницателността си на човек отвъд произхода.

Рагтайм (Ragtime, 1981)

Ragtime (1981) directed by Miloš Forman • Reviews, film + cast • Letterboxd


Първия опит на Милош Форман в едно любимо негово направление – епохата. Годината е около 1910, мястото – Америка, която вече отдавна е трябвало да си е разчистила сметките по въпроса с робството и статуса на черните в обществото. Уви, един цветнокож пианист нито може да кара собствения си автомобил, нито да свири без да бъде напомнено за пигментацията на кожата му. Отмъщението му – с банда от неговите хора завземат един от най-заможните домове в града и прилагат терор докато не получат желаното възмездие. А преди това опити по мирен път имаше. Нов дълбок анализ на американската история и вродените ѝ пороци.


Амадеус (Amadeus, 1984)

AMADEUS (1984) | THE UNAFFILIATED CRITIC


Друго обаче е когато европеец направи филм в европейкса епоха, при все че Чехия дължи много за културното си наследство на дългогодишния си хазяин Австро-Унгария. Но и доколкото можем да твърдим, че филм за Моцарт би бил разбран само на Стария континент, защото – отново – става дума за гений отвъд държавни разпоредби. А и в края на краищата разказва една абсолютно човешка история – за завистта, покварата и дяволитата подлост, които Фауст може да всели у всеки един индивид. Милош Форман отново разчупва разказа, сменяйки гледната точка и в действителност показвайки я от безсилната позиция на винаги користния Салиери. Лесно е да бъдеш главният герой, силният на деня. Трудно е обаче в оковите на посредствеността ти с чист разсъдък да достигнеш висшето смирено поведение, очаквано от теб.

Народът срещу Лари Флинт
(The People vs Larry Flynt, 1996)


След още една епоха от барокова Франция („Валмонт“) чешкият режисьор продължава другия си trademark – биографични драми за противоречиви личности. На фокус тук е Лари Флинт – създателя на второто най-голямо еротично издание в света Hustler. Първото, разбира се, е Playboy и точно там идва болежката на Лари – той иска да задмине конкуренцията си всячески. Тази зверска амбиция, в колаборация с неособено удобния за корпоративния свят негов нюх, правят решенията му твърде смели за времето си. Силни ветрове го брулят отвсякъде, но той все някак удържа на напора, за да даде храна за размисъл какво всъщност е американската мечта и докъде се простира т.нар. „свобода на словото“. Ако сте гледали „Великият Гетсби“ и „Вълкът от Уолстрийт“ едва ли ще се учудите от грозния развой на събитията, но все пак прозрете от първо лице голата истина за Америка и реалните граници на неограничените ѝ възможности.


Човек на луната (Man on the moon, 1999)

Man on the Moon Quotes - Film Newss


И ако си мислите, че Лари Флинт е превъртял, то комедиантът Анди Кауфман ще ви накара да преосмислите критериите си. Единият се опитва да живее като Гетсби, другият чете целия роман на Фитцджералд на соло спектаклите си. В главната роля е Джим Кери, който взима заданието толкова насериозно, че не излиза от двата образа, които играе, до месец след края на снимките. Работата на Милош Форман и екипа на терен е изключително деликатна и усложнена, но на екран поне е останала чистата гениалност на Джим / Анди. Документалният филм от 2017 „Jim & Andy : The Great Beyond” дава още дузина пласта на и без това наситената от колорит и проблематичност история на филма. Пореден брилянтен прочит на Форман по толкова американски въпроси като какво е шоубизнес, каква е цената на успеха и колко криво е огледалото на публичния образ.

LEAVE A RESPONSE

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.