Цинични Химни За Улиците

Бъди винаги критичен, но никога циничен

Музика Ревю у нас

Не аркада, „АРМАДА“ на ИМЕРА / ГЕНА е грамада

В първата си обща колаборация Имера и Гена оставят всички лъскави екстри настрани, за да създадат един стегнат албум, концентриран само и единствено в качественото рапиране върху запомняща се продукция.


Така наречената ни алтърнатив рап сцена винаги е имала на пет часа от себе си много активни и постоянни имена. Покрай множеството големи обявления, кои – вече завършени, кои – още в процес, мина и новината, че две от най-работливите ядра на So Called Crew и 5 o’clock – Имера и Гена – готвят общ албум. Комбинация, която винаги е предпоставяла солиден рап насреща, но никога не е била твърде очевидна, за да преливаме от строги очаквания.

В същия този дух бе, и завършен, и издаден албума „Армада„. Без излишни движения, без клипирани сингли с големи заснемащи екипи, премерено, точно, стегнато в 10 песни и фокусирано само върху моментума на тази колаборация. По-широкк отвор какво да се очаква открехна най-напред обявената обложка, дело на Mich Birdy. От нея визуално-стилово изниква като референция общата дейност на Kenny Beats и Denzel Curry. Заедно с Madlib, Griselda, Freddie Gibbs, The Alchemist и др., все имена с явно влияние у Гената, може да се каже, че е търсена подобен тип не особено претенциозен mid-lenght LP рап, проект тип рапър-продуцент.



Една буква му трябва на Венко (венко, венко, венко…) да вдигне нивото от аркадата на „Динозаври кадилаци„, да превърти цялата трилогия и да влезе в „Армада“ с „Тва не е неква игра„. В тази игра на протата явно няма да им стигнат три живота да кажат каквото имат и могат, защото следващата „Черен петък“ въобще не пести лирическия си запас. До такава степен, че рими като „далече от принца на белия кон / по-скоро съм викинг на черен мотор“ преливат отвъд плавното към хвърлящото светлосянка на графиката „Биполярен„. А там… там Джак Блек и Черен Петър играят blackjack, спазвайки идеалния баланс на сивото в неговите 18%. Аналогов е не само негативът, и грамофонът присъства активно, дори есенциално, през намесата на DJ DELightfull върху този механичен бийт.

Хитър Петър през три куплета преплита и подлата си, дори леко зла страна в „ОВ 4444 АР„. Дотолкова неебателен, че дори нищо чудно лекият недостатък от малко по-заглъхналото „овчаар“ на припева да е миг недоглеждане, инициирано от тази негова страна. Същото, което би вкарало RnB рекърдс референции в трак за Софийското извънградско. Но такъв гротескен персонаж не се задоволява само с няколко пички с мустаци и филми с дублаж. То тотално ще съблече лукавата си същност и ще отиде на парти в ада при „Дявола„. От тежките соло El-P тип неща на Гената, които ще ви напомнят за некомфорта на съществуването.



Донякъде е съизмеримо, донякъде, уви, и притеснително, но докато Воланд и Мефисто не могат да дадат достатъчната сума за душата, по-малките им проявления в нашето равнище се задоволяват с приношението в натура на агне. „Винаги може и по-зле„, заявява Венко и сякаш е прав. До най-първата му среща с Гената го е довело приношение на ограда, която злополучно е опитал да прескочи като спайдърмен. Тру стори. Няма нужда от заучени поговорки, 6 години напред във времето и имаме този така немилостив албум.

И понеже негативното, вече не само в черно-бяло, ами и доста цветущо, взе да преобладава, е време да му се сложи малко противотежест в „Плячка„. Хищническият манталитет остава сублимен, не се лъжете, просто вече целта оправдава средствата. Мати и Григовор продължават да прегръщат зряло всичко материално за светлите бъднини, а Бобо посипва с фини шоколадови стърготини цялата тази сладост. Имера, макар и оставил се по-назад в песента, влиза приятно изненадващо в тона, за да дооформи подобаващо колектива от захаросани копнежи. Контратовар за баланс слага и „Хамалогия„, където се показва колко тежък всъщност е лекият живот. Само сизифовците у нас, които бутат съвестно своя камък, могат да оценят сладостта на винцето, чак след като са почнали да мислят трезво и да осъзнават нестрашността на света.


Но нека не се размекваме толкова (още). Бунта и Прим идват да забият предпоследно в „Инкогнито„. Тримата с Имера си боравят с думите така, че да се посекат директно, ни с улики, ни със сухра кръв остнала след тях. Единствено като разсейващ отпечатък остава може би вадещия от песента опит за изпяване на припева. В крайна сметка то обаче няма особено значение, защото след всички изсипани вулгаризми Ивелин напомня за най-важната си оствена следа – неговия син. Правилната преценка не го е подвела, той има своя момент във и на „Остров Тасос„. Там макар и прикритие от жаркото слънце да са само кориците на книгите, той намира своето убежище на малките ценни моменти. След всички леки лични загатвания в досегашните албуми и сингли, това вече най-смело разкриване затваря албума подобаващо, но ни открехва още повече в това кой е човека зад него.

10 песни, половин час. Кратичко и стегнато, нищо излишно, дори и подбуждащо към искане за още. Имерата демонстрира широкия си обхват, най-вече заради побутването от Евгени, който пък разшири и приложи уменията си на продуцент. В пълния смисъл на думата. Става дума и за всеки друг допринесъл, ако ще и с малко, но съществено. То играе своята роля, дори когато рискува да бъде обгърнато от толкова мното теми, рими в целта и цялостни признаци за креативна визия.

LEAVE A RESPONSE

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.