Цинични Химни За Улиците

Бъди винаги критичен, но никога циничен

Кино От Я до А

От Я до А: Пол Томас Андерсън

След като ви запознахме с Уес Андерсън и пълнометражното му творчество, смятаме че е удачно да ви представим и един друг Андерсън с особено наситен каталог. Неговото име е Пол Томас Андерсън и, за разлика от Уес, стиловите му граници са една или две идеи по-еклектични.


Колкото е трудно да се отрече, че ПТА разбира от занаята си и му се отдава режисьорската позиция, толкова и е сложно да се обясни с какво точно е специален. Няма уникални характерни белези, жанрови наклонности или стриктно разпознаваемо заснемане. Някои ги впечатлява качеството му на хамелеон, преливащ от една визуална стилистика в друга, други биха посочили вътрешното напрежение, което внасят главните му мъжки герои, трети просто биха го отличили като смел екпериментатор сред море от безидейни режисьори на стаж.


В такъв случай нека се впуснем в дългометражните му труове един по-един от най-проблемен до най-впечатляващ. А докато изглеждате всички епохи, в които е работил, можем даа ви зарадваме с новината, че активно се работи по нов проект с Брадли Купър и Бени Сафди в актьорския състав. Спекулира се за работното заглавие „Soggy Bottom„, действие в Сан Франциско през 70-те и премиера в края на 2021г.



8. Вроден порок (Inherent Vice, 2014)

Inherent Vice 2015, directed by Paul Thomas Anderson | Film review


плюс: 70-тарска естетика, groovy
минус: ненужно дълъг


Ранният Пол е още зелен и търсещ себе си, но най-невзрачният му филм е от далеч по-уверената втора половина на кариерата му. Хванал добра вълна от предните си 2 превъзходни филма, сякаш във „Вроден порок“ историята е оставена по течението. А едно нещо, което често играе лош номер на ПТА е ритъмът и бързата омръзваемост на иначе редовно дългите му ленти. Тук маркерът, наближаващ 3-те часа, е по-скоро неоправдан с прекомерен стил за сметка на съдържанието. Хоакин Финикс е пуснал върколашките бакенбарди за подобаващо изпълнение, макар и в пестелив откъм впечатления филм.


7. Сидни (Hard Eight, 1996)

Top Six Paul Thomas Anderson Movies | Movies-Films-MotionPictures

плюс: чудесен дебют; бърз, но съдържателен
минус: влияния на показ


Най-явният пример за нуждата на Пол Томас от известно време зад камерата, за да опипа почвата, да нацели верния път и да остави идолите на заден план. Би било усилие да се говори за вегаския му дебют „Сидни“ без да се намекне леко за сравнение с утвърдената класика „Казино“, излязла само година по-рано. А и Мартин Скорсезе си витае навсякъде по 90-те минути тук – дългите кадри, минаващи наведнъж през целия игрален салон, покровителствената фигура на, вряла и кипяла в бизнеса, тежкарските диалози в тази бащина линия, разкаянието след акта на агресия. И въпреки че младежкото идолопоклонничество е изразително преведено на екран, на него присъства и свеж потенциал в история, струваща си инвестирането на внимание.



6. Буги нощи (Boogie Nights, 1997)

Boogie Nights (1997)


плюс: интересна история и обстановка
минус: …, която в средата губи ритъм


Във времето напред Пол Томас Андерсън май не е поработил по това как да сбива историите си, а как да борави с 2-та часа и 40 минути на негово разположение. „Буги Нощи“ все още не е от тези примери, при все оригиналния си сюжет, за чието съдържание е препоръчително да скочите насляпо като си пускате филма. Цялостно подобрения има и то осезаемо. Марк Уолбърг и цял ансамбъл от чудесни актьори ще ви направят истински некомфортно гледането с роднини, което за ПТА си е по-близо до комплимент.




5. Гроги от любов (Punch-Drunk Love, 2002)

Classic Movie Review: Punch Drunk Love (2002) - mxdwn Movies


плюс: експериментална романтична комедия
минус: експериментална романтична комедия

След два изтощаващо дълги филма и финал на век, белязан от несъмнени аматьорки заимствания, за какво идва време?
А) Двойно по-къса и сбита история
Б) Сладникав romcom с Адам Сандлър
В) Влизане в първи по-настоятелни визуални заявления
Г) Всичко изброено

Точно така, отоговор Г). Помощта от приятел наистина е от Адам Сандлър в най-лигавите му години. Само за да бъде използван за по-смел и умишлено дразнещ арт проект, който да озадачи родителите ви пред телевизора какво по дяволите гледат с дублаж в събота вечер. И въпреки че наскоро братята Сафди надскочиха коефициента на Сандлър-дразнението с „Uncut Gems„, за което очевидно са взимали напрягащи инструменти от „PDL„, изворът също не е за пренебрегване. Майсторска операторка работа, цветови корекции, звуков дизайн, музика, жанрово блендиране – за час и половина ПТА подава много рамки, които да преодолее креативно. Хубава порция пудинг, с която да закусите набързо и пак да останете заситени що се отнася до кино похвати.




4) Учителят (The Master ,2012)

The Master is a meditation on faith, sex, and the duality of man - Of All  The Film Sites



плюс: визуално наситен с експерименти
минус: на моменти непостоянен и претенциозен


Пустиня – море. Оранжево – синьо. Даниел Дей Луис – Хоакин Финикс. Отворени пространства, непипани от човека земи – стаи с прозорец и стена, прозорец и стена, прозорец и стена.
Такива опозиции задават двата поредни филма на Андерсън в 5-годишен диапазон. Общото между тях? Темата за полудяването, мъжеството, похотта и Джони Гринууд, който достига нервни окончания с акомпанимента си. Но както се досещате, другият е малко по-добър и предстои да ви го представим. Какво му куца на този тогава? Ами гледайте филма и се опитайте да кажете за какво е. Задача за 4-и курс в Академията, класа за напреднали. В някои моменти ПТА просто се отнася толкова в артхаос нагоните си, че насища екрана с камерни пинизи, а покрай тях – контури на някаква вълнуваща история.



3) Магнолия (Magnolia, 1999)

Magnolia (1999) - Shat The Movies Podcast


плюс: неповторим ритъм и енергия
минус: обемна дължина, много симултанни сюжети



Сега, за какво пък е този? За много неща едновременно, но някак всички са обединени в едно. Какво точно е то – въпрос на лична интерпретация или на крайно специфични чувства, неназоваеми с прости изрази. При равни обстоятелства, това би било най-запомнящото се гледане от 8-те филма – първите 2 часа се усещат за зрителя като две линии кокаин. Ритъмът е невъобразим, интезивността на сцените, рязката смяна из непреброимите паралелни сюжети, темите, музиката, жабите! Мога до утре да изброявам всичко вложено в превъзбуждащите 180 минути и да упреквам Иняриту за по-пестеливата негова версия „Вавилон“ (2006), но „Магнолия“ просто е за гледане. Освен да ви предупредя, че съвсем неплавно целият този екстаз стихва в по-мелодраматичен тон на 2-рия час и да ви кажа, че и чадър не би ви спасил от предстоящия порой (от емоции), друго не мога да направя.




2) Невидима нишка (Phantom Thread, 2017)

Review: Daniel Day-Lewis Sews Up Another Great Performance in 'Phantom  Thread' - The New York Times


плюс: ново поле, изискано и тихо снимане
минус: висока артистична топка



Стана твърде много врява и безумство едно след друго. Време е за бавна, тиха и тънка невидима нишка, която да се свива около душата на зрителя. Разбира се, свърза ги помежду им, по Далчев тяхното общо страдание, дълбинно и неартикулируемо. Дори и в най-новия си филм Скорсезе пак е обсебил ПТА – ако поставим паралел между гъстите мустаци на Даниел Дей Луис в „Бандите на Ню Йорк“ (2002) и „Ще се лее кръв“ (2007, то без съмнение „Невидима нишка“ (2017) дължи по нещо на „Невинни години“ (1992). Гладко избръснатият Дей Луис просто е друг образ – изискан, издокаран, изтънчен еснаф с аристократично спокойствие и добре прикрита прямост. Готов благородно да парира туптящите за него женски сърца и да причини мъчителна и мълчалива болка. Интересно е да се вметне, че на този етап екипът около Пол е бил толкова добре стикован, че са преодоляли заетоста на оператора си и са заснели целия филм съвместно, без човек на позиция DoP. Само вижте снимки как изглежда филмът и кажете не е ли майстор ПТА въпреки всичките му сценарни недостатъци.




1. Ще се лее кръв (There will be blood, 2007)

Film Review: 'There Will Be Blood' | KPBS


плюс: Даниел Дей Луис, музиката, намиране на собстена почва, от която да сондира злато
минус: дълъг и хомогенен като обстановка



Толковаа пъти се спомена покрай предните заглавия, че явно е крайъгълен камък за Пол Томас Андерсън, който трудно би могъл да бъде подминат. Друго нещо, което също вече споменах е хамелеонната му способност да скача измежду всеки нов проект. А точната среда – 4 на 4 филма – е ясната граница между търсенето и утвърдените характеристики. „Ще се лее кръв“ е началото на този уникален режисьор, който познаваме: отговарящ на 100% на заглавието си, гневен, oбезумял, вътрешно ранен и външно беснеещ в изблици на силен пламък. Заслугата за това, обаче, не бива да остава неприсъдена и на уникалното актьорска игра. Обхватно и поливалентно като за 2 часа и 40 минути кино-изкопаемо с висок коефициент на полезност.


LEAVE A RESPONSE

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.