Цинични Химни За Улиците

Бъди винаги критичен, но никога циничен

Кино От Я до А

От Я до А: Понг Джун Хо

Постният послевкус на изминалата церемония за наградите Оскар върна спомените в ранните месеци на миналата 2020. Когато всичко още беше в цялостта и блясъка си. Тогава сиянието отново беше насочено към главен герой от азиатски произход. Звездата на вечерта, чието име бе научено и до последния йероглиф, беше Понг Джун Хо и неговите изненадани физиономии, последвани от заканата „I will drink untill next morning”.



Дали беше неочаквано от страна на Академията? Положително. Дали е неоправдано? Определено не. Истината е, че за да се достигне до 4 от големите статуетки – Международен филм, Сценарий, Режисура и Най-добър филм – не можеш да си никой в тази машина, колкото и талант да имаш. А не е като филмовите запалянковци да не са чували името на Bong Joon Ho преди това, при все че има и англоезични подвизи отпреди „Паразит“.



Корейското кино е движеща сила не само в азиатски, но и в световен план и Понг е от основните виновници за това. С малко, но добре премерени крачки, 51-годишният режисьор не е стъпвал накриво от самото начало. А филмите му не са никак трудносмилаеми. Така че в тръпнене как ще му помогне скорошният успех, се връщаме назад да видим кои са 7-те проекта на Джун Хо и надценен ли е „Паразит“ сред тях.

Виж също: Корейското ккино – що е то?



7. Barking Dogs Never Bite (2000)

Movie Review - Barking Dogs Never Bite (2000)


плюс: ясно изразен стил, музиката
минус: заложеният потенциал тепърва има да се разгръща


Ранният Понг Джун Хо е като ранният Харуки Мураками – имаго потенциалът там, макар и неразгърнат, но вкусът за джаз си е ясно заявен.
Логично, първият пълнометражен режисьорски опит не е наравно с другите, но това никак не значи, че е лош филм. Напротив – много негови западни колеги могат да си мечтаят за такъв стилизиран и свеж старт. Още преди 20 години типичният корейски черен хумор на Понг си стои в него, което го прави достатъчно истински да остане и занапред. Жълтото и червеното като основни тонове пък по-скоро ще бъдат смекчавани като мотиви, а музикалното оформление – тъй желан от феновете да се завърне в обновена, по-професионална среда.


6. Okja (2017)

Нов трейлър, поглед зад кулисите и character постери на „Okja” на Понг Джун  Хо - Операция Кино


плюс: забавлява, лавира между изтока и запада
минус: не оставя трайни следи


Това е интересен момент. Тежките синефили, отдавна закупили Criterion копията на другите му филми, биха ви казали, че това е нелепа продажна поръчка. Casual Netflix потребителите ще заявят, че е осезаемо по-различно от нещата, които обикновено са свикнали да гледат. Не само защото половината диалог е на корейски, ами и заради гигантското прасе и азиатския хумор, претопен по западна мярка. Музиката тук също е забелязващ се компонент – формално композиторът е кореец, но някои звуци са си направо от филм на Емир Кустурица и Горан Брегович. И освен, че на Кан 2017 стана малък скандал дали да включват Нетфликс филм, горе-долу това може да се каже за ,,Окджа„. Или иначе казано – Просто-Окей-джа.



5. The Host (2006)

Review: The Host (2006) | SSP Thinks Film


плюс: показва жанров размах, ненатоварващ
минус: не е за всeки



Разбира се, корейците си имат артхаос крило с много кинематография и след малко ще стигнем до там. Но чисто комерсиално азиатското влечение към чудовища, опустошаващи градове и всяващи паника, има абсолютен резон в успеха си. Да, и Понг има един такъв филм и това е този. В него мистериозно чудовище излиза от градската река и… почва да руши и да отвлича, нищо повече. (Има и подсюжет с малка пандемия, която тръгва покрай това, не е основна точка, но е любопитна вметка.) Между двата му най-тежки филма, режисьорът показва че може и да развлича и да прави отпуснати блокбъстъри, докато продължава да развива темата за врагове-чудовища, подземия и некоректни шегички.


4. Snowpiercer (2013)

Snowpiercer': Revisiting the Original 'Parasite' - mxdwn Movies


плюс: дистопична концепция, голям бюджет
минус: смекчено за глобална аудитория


Първото доказателство, че Понг Джун Хо е гледан и забелязан навън. За този филм американско студио се свързва с него и му дава щедър бюджет да направи нещо по-свежо, но не твърде корейско. И той го прави. Първи по-сериозен поглед над класовото разделение, по-детайлна работа с продукционния дизайн, въобще избистряне на стила, съобразен с публиката, разбира се. Концепцията хваща окото – глобално замразяване принуждава малкото оцелели да заживеят в един никога неспиращ 20-километров влак. И понеже той е дело на голям бизнесмен и е проекция на малко самообслужващо се общество, вагоните в него делят социалните му прослойки. Крис Еванс събужда Сон Кан Хо (бедния баща в „Паразит“ и много други роли), за да се придвижат от пролетарската опашка право до носа на влака и неговия опериращ мозък. Чудесно разказана история на човешката овластена природа в дистопични sci-fi условия.



3. Memories Of Murder (2003)


плюс: нео-ноар крими трилър, култ класика
минус: малко тежък за гледане



Щом още първият е приличен, следва вторият филм да е добър, нали? Ами, Понг е майстор, успял да направи дори много добра криминална мистерия с наситен сюжет, който само корейците са способни да развържат. Има обрати, има драма, майсторско заснемане, цял ансамбъл добри представяния. Такива филми напомнят, че често любимите ни западни трилъри все черпят вдъхновение отнякъде. Включая и какво отприщва като културен ефект този филм, наред с „Олдбой“ и други от това време, гледането му става абсолютно задължително.

Виж също: От Я до А: Дейвид Финчър



2. Mother (2009)

Must-Watch: 'Mother' - A Captivating Thriller By Oscar-Winner Bong Joon-ho  - Hollywood Insider


плюс: друг майсторски нео-ноар
минус: отново по-фестивален и бавен от обичайното



Така, след като се доказва със „Спомени за едно убийство“, режисьорът прави един лек филм и какво следва – да пусне по комфортната лайсна? Не, да се завърне за още една по-претенциозна и съдържателна психологическа драма. Момче с ментални отклонения е натопен за убийство и майка му тръгва по следите му, за да го измъкне от затвора. Всяка сцена е брилянтно изнизана, всеки малък детайл – нужен на историята, нищо излишно, нищо погрешно в разказа на такава докосваща интрига. Когато иска и когато може, Понг прави истински кино шедьоври и „Майка“ и „Спомени за едно убийство“ са примерите за това.


1. Parasite (2019)

Parasite Criterion Collection edition: Easter egg on the cover revealed -  Polygon


плюс: Паразит е
минус: N/A



Естествено, както бе споменато горе, тези Оскари не се печелят сами. Да, за такъв международен успех нивото трябва да бъде по-преглъщаемо, но в този случай компромисът с качеството е на последно място. Натрупал опита и възможността, Джун Хо намира шанс да позиционира филма си в идеалния център между двата международни и двата си по-нишови проекта. Картината е полирана и изчистена, за да резонира с осмяния обект и да подсили сатиричния елемент. Обратите на „Memories“ и „Mother“ влизат в темата на „Snowpiercer“ за капитализма, този път във вертикален, а не хоризонтален аспект. Филмът работи на всички нива – било то по остта сантимент-техника, публика-критика-филммейкъри или корейски бит-световна универсалност. Една от редките перли на новата филмова продукция, чийто всеобщ успех е гарантиран. Още от 8-минутната правостояща овация в Кан „Паразит“ е предначертан да остане в паметта. Оскарите са само подробност и скромна хвалба, когато нещо се захранва изцяло от себе си.

LEAVE A RESPONSE

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.