Цинични Химни За Улиците

Бъди винаги критичен, но никога циничен

Музика по света

8 джаз албума for dummies

Гост-статия съвместно с Васил Андреев


Какво е джазът? Музикален жанр. Всичко повече, което може да се даде като отговор на този въпрос трябва да е във формата на музика. В тази статия ще споделим любимите ни отгвори, които бихме определили като “essential”. Разбира се, доколко са есенциални последващите албуми, които ще представим, не трябва да се взима по-насериозно от политическите кампании.

Mingus Ah Um


*леки контрабас струни в тишината*
*включва се пианото*
*включва се тромпетът*
И започва предизвикващия на дуел или на танц (едно от двете, не е ясно кое) първи трак. Charles Mingus на контрабаса комуникира музикално с другите членове на бандата. Или по-скоро те се съобразяват с него, имайки предвид гениалните му композиторски умения за сметка на строгото му и агресивно поведение към другите хора. Емоцията при всички положения, обаче, остава и в година като 1959, когато се редуват класиките и иновациите в жанра, „Mingus Ah Um“ е един от най-наситените. Филмова динамика, пълна свобода на духа.

Слушай ся


The President Plays With The Oscar Peterson Trio


Лестър Йънг е съвсем способен да направи албум, в който самичък свири на саксофон и да е хит. От инструмента не излизат ноти или просто музика, а чиста атмосфера. В комбинация с триото на Оскар Питърсън, тази атмосфера достига нови граници, като постоянно из албума нейната форма се люшка между меланхоличността и бодростта. Появата на любими джаз стандарти като “Stardust” и “I’m confessin” само подсилва желанието след края на изслушването да се натисе replay бутона.

Слушай ся


Kind Of Blue


“По-спокоен съм от реактор на АЕЦ,
сипвам си, слушам джаза на дядо ти Майлс“,

както гласи един циничен химн. Просто няма как без него. Ако в милата ни татковина във всяко мазе се полага кашон с поне една балкантонска плоча на Емил Димитров, то отвъд Атлантика това би важало за Miles Davis. „Kind of Blue“ е може би най-известният и със сигурност най-продаваният джаз албум в историята, почти всеки западен индивид с миминална музикална култура го знае. И не, не става дума за мръсен комерс, а за артист, на кого можем да посветим не статия, ами цяла рубрика. Една същинска френска нова вълна заа музиката от 50-те и 60-те с първите иновации от Майлс Дейвис, акомпаниран от завидна банда музиканти – Бил Евънс на пианото, Джон Колтрейн на сакса и още и още. Това е първата разработка на модалния джаз – начин на импровизация, която надхвърля зависимостта от акордите и повтаряемите вариации. Едновременно с това е супер лесно смилаем и приятна първа среща с музикален гений в чиста форма. Задължителен!

Слушай ся


Duke Elington & John Coltrane



Не албум, ами за два заека един куршум. Две жанрови легенди от две поколения на два инструмента в една неповторима симбиоза. Макар и малко или много Колтрейн тук да е като чирак на Елингтън, двамата не съревновават мъдрия опит и младежката енергия, напротив, дори ги сливат в едно тяло. Всичко започва с „In A Sentimental Mood“ и тези емблематични клавиши, последвани от този упояващ брас отгоре. Задължително сте гледали някоя сцена от филм, доста вероятно и по-страстна, където това е съпровождащият фон. Ако не сте, най-малкото сте си го представяли, това просто е от тези моменти в джаз музиката. А най-сладкото е, че това е само началото. Дали от албума ще си харесате пианото и ще поемете по Far East Suite и Ellington Uptown или пък предпочетете саксофона и съответно чуете Blue Train и My Favorite Things, изборът ви трудно ще ви е загубил. Една колаборация, а толкова много изходящи пътеки…

Слушай ся

Djangology


Джанго е за джаза, това което е чесънът за каквото и да е ядене. Никой няма да се скара, ако го няма, но ако решиш да го добавиш и него – никога не е твърде много. Несполучливите метафори настрана – Джанго Райнахрт е китарист от цигански произход, който оказва голямо влияние в развитието на джаза, заради уникалния си стил. Заради пожарен инцидент, губи способността да използва два от пръстите на ръката и това го подтиква да си създаде различен начин на свирене. Песни като “Nuages”, “Minor Swing”, “Honeysuckle Rose” доказват неговото майсторство на инструмента. Трудно ще се характеризира музиката на Джанго, защото той владее не само бързата циганска веселост и бавната тъжна мелодия, а и всичко по средата. Джангология е от най-високо оценяваните му албуми, където си партнира със Стефано Грапели, който свири на цигулка. Въпреки че двамата често свирят с различни групи и музиканти, тяхната уникалност се състои в това, че са от малкото изпълнители, които разчитат изцяло на струнните инструменти.

Слушай ся


Time Out


Всеки успешен музикален експеримент се превръща в основа, която в последствие вдъхновява следващите поколения музканти. Албумът “Time out” на квартета на Дейв Брубек е точно това. Вдъхновен от фолклорната музика по време на едно от пътуванията си до Турция, Брубек решава да композира албум като използва нестандартен за джаза ритъм. Още от самото начало албумът грабва с динамичността си и до самия край не спира да изненадва слушателя. Пианото на Брубек е с точност измерено, така че да вълнува или успокоява, но по нито едно време да не се натрапва. Финалният резултат е една различна форма на cool jazz-а, която остава в паметта и обещава много повторни срещи.

Слушай ся

The Bridge



В днешния подреден и стриктен пазар дори и 2 албума годишно изглеждат като постижение, но за такива непукистки години в такъв фриволен жанр 21-те албума на Сони Ролинс между 1953 и 1959 са си абсолютен факт. На 28 години саксофонистът просто се е наиграл на всичко в този живот – взет под крилото на Bud Powell и Miles Davis, партнирал си с Thelonious Monk и Charlie Parker, експериментирал с наркотици, лежал в ареста над 10 месеца, станал сензация в Ню Йорк. До края на десетилетието Ролинс бил толкова търсен да свири навсякъде в града, че вече не му било забавно. Откъснал се за малко от сцената, отдал се на личното си време и… станал уличен музикант. Всеки ден в продължение на близо 2 години излизал на моста Williamsburg между Бруклин и Манхатън. Изключителен талант и майсторлък всеки божи ден на тротоара, който, слава Богу, резултира в този албум. А песните – какво има да кажа за тях, те сами говорят за себе си.

Слушай ся


Getz/Gilberto



Няма как да не се спомене „Getz/Gilberto“, когато стане дума за Боса Нова. Бърза вметка – Боса Нова е бразилски жанр между джаза и самбата. Този албум е квинтесенцията на Боса Нова. В него има нещо ужасно лятно, което предизвиква носталгия, независимо от сезона, който е, в момента на слушане. Музиката е предимно спокойна, без прекомерна динамика – като лек бриз в жарък ден. Още със самото си излизане той става един от най-продаваните джаз албум и спечелва награда грами в следващата година. Почти е невъзможно YouTube да не е предлагал „The Girl From Ipanema“ за слушане – най-известната Боса Нова песен. Рядко се срещат комбинации с толкова чар, колкото тази на Стан Гетц и Жао Гилберто. Те взаимно се допълват и контрастират помежду си. Макар да е с по-малко име на корицата на албума, Антоньо Жобим и пианото му са неизменна част от тази формация.

Слушай ся



LEAVE A RESPONSE

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.