Цинични Химни За Улиците

Бъди винаги критичен, но никога циничен

Музика по света

3 пост-пънк албума от 2021, които да чуете

Би било изненадващо, ако заявите, че нямате никакви несгоди в тази обстановка, а и когато и да било. Бихте излъгали ако и кажете, че не ви се иска от време да си намерите отдушник. Някаква форма на кътче, където кътате и кътните си зъби, cut-вайки всичко негативно от главата ви (защо не станах рапър?!). Има и изкуство, което повече е септична яма за неразположения. За него не е проблем живота да го опише, после да го разрови, а разрови ли го – да мирише. И да горчи, като отрова. (уви, Вапцаров си остава по-добро МС от мен)

Та в такава обстановка, в която големите имена се адаптират може би е време всички тези нови емоции да намерят по-натурален и близък изразител. Новият пост-пънк, продължаващ възхода си от последното десетилетие насам, в случая е може би най-удачното такова субкултурно крило.

Повече за корените на самия жанр и няколко препоръки за започващи даваме със Светла Михайлова в това видео:



Ето и 3 предложения от този експресивно-експериментален стил от настоящия албумен сезон.

Viagra Boys – Welfare Jazz



Те са от малко по-познатите муцуни в този стил, но пак имат още да се формират. Макар да са шведи, енергията им е толкова запленяваща, че дават впечатлението за британска банда. И техният албум имплементира други стилове, очевидно и според заглавието. В Welfare Jazz освен тип много модерна интерпретация на джаза (дори да е в по-малки дози от предния им албум), ще чуете и електроника, new wave, ска и уестърн звуци. Всяко парче звучи уникално само, а заедно формират една трудно пускаща клопка от ентусиазъм. Ако искате да си инжектирате доза адреналин и повече ви се танцува най-неловко, но приятно, от всички на дансинга, отколкото да сваляте правителството, това е вашият избор.


Shame – Drunk Tank Pink


Заедно с Brutalism (2017) на IDLES, Songs of praise (2018) на shame е част от поредица добре признати албуми, които изкарват този звук извън пределите на Обединеното кралство. Малко над 2 години по-късно вторите се завръщат с новия си албум и не разочароват новата си публика. Всичко в checkbox-a за един пост-пънк запис е тук. Интензивни моменти навсякъде по трасето, още повече гняв, пулсиращи вени, крещящи изблици за евентуален мошпит, дори и малък реверанс към Talking heads. Въобще, който е привлечен от тази естетика трудно би бил разочарован.  


Black Country, New Road – For the first time


Една едва пробиваща банда, която вече събира известно субкултурно жужене около себе си. С еклектичен подход и жанрофлуидни изпълнения, британците интригуват с това какво тепърва могат да предложат на публиката си. Дебютният им албум е съставен от 6 парчета в 40 минути, което ще рече по-продължителни песни и сътоветно експериментални прогресии на звука. Особено силна е брас секцията, която в последния ‘’Opus’’ би върнало специално нас към балканската музика, което разбира се е страшно симпатично. Но дори и в такъв Горан Бреговички момент math rock елементите остават и правят завършека на този малък албум изключително наситен със звуци и най-вече енергия.

LEAVE A RESPONSE

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.