Цинични Химни За Улиците

Бъди винаги критичен, но никога циничен

Кино От Я до А

От Я до А: Дейвид Финчър

Някъде там имаше един биотоп преди да стане толкова чуплив, шарен и готова да изцеди потребителите си. Една млада Америка, повела бунта срещу системата, мечтаеща да се предотврати консуматорското робство. Един такъв свят на 90-те преди 9/11. Или поне така ни се струва от книгите на Чък Палнюк и мрачното американско кино от този период на нови обещаващи имена като Дарън Аронофски и Дейвид Финчър.

За първият не сме сигурни, но вторият определено успя да запази реномето си през годините и в същото време да се адаптира според тенденциите. Стилът на Финчър остава там независимо в какъв съд го поставиш и това е качество, което все по-рядко можем да намерим за работещ днес режисьор.

Скорошната му сделка с Нетфликс само ни обнадеждава, че в такова размирно време той ще продължава да работи по размирните си филми и надяваме се, нов сезон на „Mindhunter“. Със свежото първо попълнение от този договор ви представяме пълния каталог на Дейвид Финчър, подреден от най-лошия към най-добрия негов филм.



11. Пришълецът 3 (Alien3, 1992)
плюс: N/A
минус: N/A

Този филм не съществува, дори не е ясно защо присъства тук. Финчър никога не е правил продължение на „Пришълецът“, минаваме напред.



10. Паник стая (Panic Room, 2002)

Panic Room (2002) - IMDb


плюс: най-близкото на Финчър до хорър жанра
минус: лесно забравим във визитката му


Странно парче в общия пъзел е този филм. Най-камерния му подбор на локации (No shit, Sherlock), Джаред Лето с cornrow прическа, излиза точно между „Боен клуб“ и „Зодиак„… Ами, честно казано, няма много причини да си пуснете този филм ако не ви влече точно такъв тип сюжети или не гледате последователно работата на Финчър през годините.




9. Странният случай с Бенджамин Бътън
(The Curious case of Benjamin Button, 2008)

Amazon.com: The Curious Case of Benjamin Button: Brad Pitt, Cate Blanchett,  Taraji P. Henson, Julia Ormond, Jason Flemyng, Elias Koteas, Tilda Swinton,  Elle Fanning, Jared Harris, Mahershalhashbaz Ali, Kathleen Kennedy, Frank  Marshall,

плюс: интересна концепция, нарицателна фигура
минус: неоправдана дължина, най-далеч от почерка на режисьора


Това най-вероятно е филмът, който и родителите ви са засичали по телевизията няколко пъти в последните години. Това и е най-номинираният за Оскар из 11-те. Логично, такъв резултат се дължи на едно видимо омекотяване на стила на автора и на умишленото му осредняване за масова публика. Доколкото е масово да направи почти 3-часов филм, опиращ на една-единствена идея и нищо повече от това. Интересно е като явление за наблюдаване, а и вече си е някаква попкултурна референция, но обемът можеше преспокойно да бъде компресиран в името на нескуката.

Виж също: „Бащата“ ревю



8. Манк (Mank, 2020)

Mank (2020) is a boring tale of self-absorbed Hollywood that critics seemed  to love | Mesh The Movie Freak


плюс: лично обръщение, успешен черно-бял експеримент
минус: наложителна нужда от контекст


Най-новият пълнометражен подвиг на Дейвид Финчър очаквано също е много долюбван от Академията и противоречив в очите на неговите почитатели. Раздвоението е относно избора на период и обстановка, дали те правят филма скучен или вълнуващ нов поглед над нещата. Везните определно клонят към второто, защото киноманите обичат филми за филми. А и тази идея на бащата на Дейвид – Джак Финчър – няма за цел да оплюе, опорочи и отрече великата класика „Гражданинът Кейн“, а да насочи към една полезна дискусия за авторството и силата на егото в този забравен Холивуд. На самия му син е отказано да снима такъв филм с Кевин Спейси в края на 90-те, но ето че Нетфликс развързаха кесията и дадоха възможност той, Гари Олдман и останалият екип да се развихрят. Единственият по-голям недостатък е че без важните познания за личността на Орсън Уелс, „Citizen Kane“ и Холивуд на 30-те години този филм би бил лишен от особена тръпка за зрителя.




7. Играта (The Game, 1997)

Watch The Game | Prime Video


плюс: забавен и вълнуващ до самия край
минус: на моменти губи целта си


След умопомрачаващ дебют и изтласкващото завръщане през „Седем„, идва съвсем нелош нов проект – „Играта„. Филм, който не се взима твърде насериозно и може да бъде приятно забавление в рамките на 2 часа, с прилежащия си съспенс и развръзка. Финалът може да бъде неочакван, дори за някои нелогичен, но определено не е нито предвидим, нито неподходящ. Едно чудесно осмиване на мистичното мислене и излишното търсене на знаци там, където те не са.



6. Седем (Se7en, 1995)

Se7en Movie Poster - 2000 and Before | Seven movie, Suspense movies, Se7en  movie


плюс: иконичен, запомнящ се трети акт
минус: на следващи гледания първите 2/3 изостават


Първият истински дебют на Финчър в очите на много хора и то какъв. Брад Пит и Морган Фрийман си партнират само както те могат, а появата на Кевин Спейси към края със сигурност още кръжи в множество съзнания. Ефикасен трилър с целия си прилежащ съспенс и напрежение, обгърнати в мрак, кръв и греховно страдание. Уви, и все пак могат да се намерят коментари относно недотам доброто отлежаване на филма и възможните дупки в сценария преди заключителните сцени. Както и да го погледнем обаче, тоззи филм остава солидна 90-тарска класика до днес и то съвсем заслужено.


5. Мъжете, които мразеха жените
(The Girl with the dragon tatoo, 2011)

The Girl with the Dragon Tattoo (2011) - IMDb


плюс: 2 сюжета, поглъщащо тъмна атмосфера
минус: обемът може да затормози, сравнения с оригинала

Друго недотам ротирано в дискусиите за Финчър заглавие, но смея да кажа, този път доста подценявано. Адаптация по книгата на Стиг Ларшон и съответно remake на шведския филм със същото име, англоезичната версия също не изостава по качества, най-вече заради човека зад нея. Психологическият трилър обхожда най-мръсните и грозни части на човешкото съзнание в продължение на 2 часа и 40 мин. и то дори без да затормозява кански зрителя. Гледането, все пак, не е гладко и безпроблемно, но подходящият ритъм и представянето най-вече на Руни Мара правят процеса значително по-възнаграждаващ от очакваното. Това е Финчър в може би най-притеснителното си творческо време, но определено оправдано.



4. Социалната мрежа (The Social network, 2010)

The Social Network - Wikipedia

плюс: диалозите, интересна история
минус: силлно останал в 2010, далеч от сегашния облик на Фейсбук


Сериозно обичано заглавие в каталога на режисьора, то разказва историята на Марк Зукърбърг в първите му дни от създаването на Фейсбук и настигналите го юридически проблеми по пътя към световния успех. Гледната точка, която Дейвид и сценариста Аарън Соркин ни дават за този получовек, изигран брилянтно от Джеси Айзенбърг, е едновременно нова и завладяваща. Тук няма сериозни криминални прояви, нито крайни изблици на насилие, нито пък дори наказание на човешката поквара, напротив. Само чиста психологична игра на надлъгване в единствени по рода си размени на реплики. Модерна класика.



3. Не казвай сбогом (Gone Girl, 2014)

Gone Girl Adaptation, Fauxscars, Film Review | Literary Traveler


плюс: много неочаквани обрати, Розамунд Пайк
минус: недостоверното медийно отразяване, известна хаотичност в началото


Мнозина спрягат „Не казвай сбогом“ като женския контрапункт на това, което Финчър каза с „Боен клуб“ 15 години по-рано. Доколо Тайлър Дърдън присъства у героя на Бен Афлек, преценете вие сами, но първо се насладете на никога предвидимия сюжет с редица изненади и оплетени планове за накзание. Филм, който превежда през толкова теми и полемики в отношенията между мъж и жена, че е трудно човек да повярва в любовта отново след това. Амбициозният обем отново е оправдан, запазения авторов стил – налице, а актьорската игра на Пайк – за пример на много момичета.

Виж също: „Момиче с потенциал“ ревю


2.Зодиак (Zodiac, 2007)

Film Noir of the Week: Zodiac (2007)


плюс: въвличаща мистерия, оправдана дължина
минус: неразплитането може да доведе до известен хаос

Един от най-комплексните случаи и все още неразгадан, Зодиак е същинска глабоблъсканица, която може да докара до полудяване и най-умерено педантичния човек. Филмът се развива в рамките на 14 години и разглежда героя на Джейк Джиленхол, който макар и не професионално обвързан със загадката, остава единствения, вярващ в нейната развръзка. По пътя към тази безизходица той среща редица трудности като отказа на съдействие между институции, ролята на медиите и най-вече ленивата тъмна природа на човека. Финчър отново показва майсторлъка си в големите обеми и адаптирането на нетрадиционен литературен първоизточник, а резултатът е прилежно рафиниран краен продукт за всички фенове на крими трилърите.



1. Боен клуб (Fight Club, 1999)

Fight Club Poster A3 Film Movie Print: Amazon.co.uk: Kitchen & Home


плюс: култ класика, за него не се говори
минус: непривлекателен за хора с преборените вътре виждания


Ако е един филм, с който ще запомним дейността на Дейвид Финчър, нека е „Боен клуб„! Взимайки идеите на едноименния роман на Чък Паланюк, лентата предлага алтернативен развой на събития, които тепърва е имало да се случват. Изтощаване на човечеството от корпоративната вихрушка, израстване на цяло едно поколение без бащи, без съществени битки и мъжки уроци, отричането на падението като допустим ход – срещу всички тези неща се борят персонажите на Ед Нортън, Брад Пит и антуража им. Филм, който ще убие всичките ви идоли и напразни дребнави надежди за бъдещето, за да ви даде нов по-голям смисъл да се борите с някой по-голям опонент. Рисковете от терористични залитания и издигане на токсичната мъжественост са от причините този филм да не бива така добре приет днес от модерното ни общество, в частност женската аудитория. Това само подсилва култовия му статус, та той се бори именно срещу това огъваемо моралничещо мислене. Задължително гледиво за всяко момче, тръгнало по пътя на мъжеството и бойната инициация.




LEAVE A RESPONSE

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.