Цинични Химни За Улиците

Бъди винаги критичен, но никога циничен

Музика по света

Genesis Owusu – новото откритие на алтернативната сцена

Едва дебютeн, албумът му “Smiling with no teeth” едновременно подражава на интернет култ рапа от 2010-ите години, поръсен с щипка свежа изпипана автентичност.



Нека бъдем честни. Колкото и гръмко да е заглавието, едва ли ще чувате много засилено за Kofi Owusu-Ansah, подвизаващ се с псевдонима Genesis Owusu. Месец по-късно от всички познати ни големи издания само NME са пуснали ревю на новия му албум. Причините са много. Произходът на артиста от сравнително пренебрегваната Австралия. Затруднената обстановка с планирането на промоции и турнета сега. Липсата на ключова подкрепа от познато лице в индустрията. Трудноопределимия му стил, който не съвпада с актуалните ротации в медиите. Или просто защото това е буквално началото за него. Затова и прогнози като „новата сензация на 2021“ или „всички в момента говорят за албума му“ биха звучали пресилено.



В интерес на истината на този етап Owusu е толкова ъндърграунд, че в една Фейсбук група, в която явно и двамата членуваме, той лично се хвалеше как Антъни Фантано е направил ревю на музиката му. Добре, тогава, в какво се корени специалността на този албум? Ами, причините са две, поне за мен.
1) Наистина е много добър, по дяволите.
2) Това е показно за по-глобално явление и стил, произтичащи от ролята на интернет културата в последното десетилетие.


Личи си, че Genesis идва от последното поколение музиканти. Не само зaщото влиянията му са от най-скорошно време, ами и заради темите, които засяга. В „Smiling with no teeth“ лирическият герой първо изследва, а после и извършва операции срещу два опонента – расизма и хроничната депресия. За улеснение и добавена художествена стойност те са олицетворени в персонажа black dog. В едни песни се пее от негово име с прелъстителски преиначена интонация, в други авторът ги отблъсква все едно пее за свое бивше гадже, до голяма степен както Кендрик Ламар прави с Lucy в „To Pimp A Butterfly„. Концептуално тези две теми вървят паралелно, поетапно нараствайки и стихвайки, наред с музикалните преливания на емоции.



Чисто лирически Genesis Owusu не е толкова уникален спрямо много негови съвременници, но начините, по които доставя съобщението е изключително креативен и майсторски. Звуково пък под един покрив тук съжителстват експлозивната енергия на Death Grips, хармониите на соул музиката и Prince, енергията на фънка и пънка, а много хора вече го спрягат за колаборации с Gorillaz и Yves Tumor. Прави впечатление, че австралиецът ог ганайски произход има както музикалната култура да отдава почит на установени имена (за местното радио triple j с бандата му направиха много добър кавър на Sex Pistols), така и да взима полезното от съвсем нови течения с техните особености.




По съдържание траклистът стартира с два трака към електронния жанр с прилежащата интродукционно-приповдигаща мощ. Следват две песни от името на предстването черно куче, стигащо по-фалцетни регистри именно с тази прелъстяваща цел. Най-добрия отварящ breakup ред („Once I left your crazy ass I took a therapy session“) идва в танцувалния Don’t Need You, където Owusu разкрива още от вокалните си режими. Следва средата на диска с по-спокойната си поредица соул тракове, само за да включи усилвателите и баса в Black Dogs и да забие киковете в Whip Cracker. Завършваме албума и изпращаме недобронамерените демони с няколко позитивни песни. Но само ако последното наистина беше позитивното No Looking Back, а не реалистичната поанта Bye Bye, която все пак напомня, че рано или късно ще се пълзи обратно при това токсично „гадже“.



Бидейки повлиян от артисти, буквално възникнали като явление преди няколко години, само заради възможностите на общата ни мрежа, това му позволява две неща. Хем да експериментира с много и различни стилове извън строгите рамки, хем да бъде емоционално открит без никакви притесния. Дадено и че е на толкова ранен стадий от професионалната си кариера, към този момент това го прави изключително чист в намеренията си. Независимо от тегавите засегнати теми и трудната действителност за един пробиващ артист, около него витае една много свежа и окуражаваща енергия. В такива приятни първи стъпки е важно да се поощрява чистия талант, какъвто Genesis непременно има. С позитивна нагласа и бодра крачка към още повече публика и по-високи творчески постижения.


Защото това значи да се усмихваш без останали зъби. Дали ще е маска, прикриваща вътрешнa несигурност или метод за игнориране на залитащите отвсякъде неприятности, това зависи изцяло от първичните намерения. По всичко личи, че за Owusu това е второто, затова и трябва да си пуснете дебютния му албум. Едно до последния конец на бинта изпипано концептуално влакче на емоциите, прескачащо между всякакви спектри и звуци със завидна лекота.

LEAVE A RESPONSE

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.