Цинични Химни За Улиците

Бъди винаги критичен, но никога циничен

Кино Ревю

Обективният гений в субективния прочит на „Бащата“

Във филмовата адаптация на пиесата си, Флориан Зелер използва скромен набор от средства, за да разкаже нелека история по неочакван начин.



Светът малко по малко остарява. Всеки ден. На фона на цялата картинка, на гърба на натрупани с младост и бунтове векове история. И колкото по-голям става дисонансът на времената, толкова повече зачестяват менталните болести, най-вече засягащи човешката памет. Оттам е и обосновимо защо в последните години в книги и филми се наглеждаме на толкова истории за изпращане на роднини в преклонна възраст и за пагубните вероятности на остаряването. При всички положения е тежка тема и, манипулативно или не, често това трогва публиката.



Новият филм „Бащата“ (да не се бърка със съименника си, режисиран от Петър Вълчанов от същата година) разказва такава емоционална история. В него Ан (Оливия Колман) се опитва да се грижи и справи с развиващия форма на деменция нейн баща (Антъни Хопкинс).

Флориан Зелер, който е автор и на адаптираната театрална версия, заедно с двамата актьори и екипа получиха цели 6 номинации за Оскар тази година, включително за Най-добър филм. И по всичко личи, това постижение е напълно заслужено.

Виж също: Promising Young Woman – ревю



Бащата“ се различава от гореспоменатите филми с подобен сюжет. Не, не хранете излишни надежи, филмът пак си остава труден за гледане и емоционално-изтощаващ. Начина, по който достига до това въздействие, обаче, е изключително интересен. Екранната версия запазва театралния елемент само на ниво продукция с една камерна локация и отбран състав актьори, боравещи предимно с диалог. На пост-продукцията Зелер се е възползвал от новите инструменти, които му предоставя несценичното изпълнение и решава да го разкаже по-скоро от гледната точка на бащата с деменцията. Нещо, което се прави в други арт форми при писането на Фокнър или в проекта на The Caretaker “Everywhere at the End of Time’’. И в трите случая резултатът е подходяща репрезентация, нарушаваща правилата на линеарния разказ и логическата свързаност.


Непонятно е как, но сценаристите, режисьора и монтажиста все пак са успели да запазят обективната позиция на филмовия разказ. Нито хаотичният поток е твърде преекспониран и неразбираем, нито е директно спрямо действителната последователност, каквато е за близките му. Това създава един отначало дезориентиращ, но към края гениален и впечатляващ начин да покажеш история, която вече малко или много ни е позната.

How to Watch 'The Father' - Streaming 'The Father'


Екзекуцията е така добре направена, че евентуалното главоболие би било вина само на този зрител, който реши да пренарежда пъзела на хронологията след всяка нова сцена и не се остави на главния фокус. А той не е толкова в това дали дъщерята се е омъжила и заминала, колкото в начина, по който баща ѝ поема тази информация. Делюзията дава поводи за параноя, тя с нелогичното си поведение пък рефлектира на околните до някаква неуместна реакция и така порочният кръг на хаоса е затворен и задействан. Точно като едно истинско увреждане на паметта и умствената дейност.


Освен екипа зад камерата, не по-малки заслуги имат и актьорите във филма, най-вече водещите лица Хопкинс и Колман. Феноменални представяния, люлеещи като махало от една силна емоция в друга, докато не се постигне пълна емпатия и достоверност. След такава игра е трудно към края зрителят да остане безразличен.

The Father (2021) Ending Scene + Official Trailer / Anthony Hopkins -  YouTube



Всички тези компоненти допринасят за един краен резултат, който макар и едва 90 минути дълъг, се усеща като много повече. Хем заради наситеността на събития и чувства, хем просто защото такава е преценката за време на един стар болен човек. Резултат, който не разчита на това какво знае и какво не знае публиката и как ще си построи сама свят в главата си, колкото да прозре емпатично как би изглеждал такъв свят в самата глава на потърпевшия. Запазвайки, слава богу, нужната дистанцираност от абсолютния експеримент, така че в края на краищата целения ефект да бъде не объркващ, а усетен и оценен.



Остаяйки настрана субективните емоционални фактори, можем да признаем „The Father“ за един чудесно направен експеримент. Такъв, който уважава речевите средства на филмовото изкуство и борави с тях така, за да се изрази по неконвенционален начин. Добре заснет филм с прекрасно предадена история от отлично справящи се актьори. Мнозина го спрягат за основен фаворит в тазгодишната церемония на Академията и причината защо е видна.


Така че ако имате възможността, пригответе се за този психологически хорър, лишен от страшни изображения, и гледайте „The Father“, режисиран и написан от Флориан Зелер. У нас филмът направи премиерата си на миналогодишното издание на Cinelibri и сега при добри стечения очакваме широка дистрибуция в кината.

LEAVE A RESPONSE

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.