Цинични Химни За Улиците

Бъди винаги критичен, но никога циничен

Музика Ревю у нас

България на миналото и бъдещето в „Рамония“ на Кърт Колев

Преходите на България. Не са един или два. Географското ни положение ни е отредило такова историческо изоставане, че фазата на постоянна адаптация и пренастройване не ни е чужда. Сега не гласувахме за промяна, поне по директен път. Това бе референдум за минало, избор между една затънала в комфорта на стария удобен модел една нова България, с нови лица и план за прекрасен нов свят. И така е било винаги по ширините. Пътят от познатите ценности до глобалисткото лице на новото време винаги е било почти колкото между лековерието и пълното недоверие у нас – лесно изменим според нуждата.



От двете страни на въображаемата барикада стоят две коренно различни Българии, всяка със своите идеи и качества. И колкото повече едните по рождение боравят с едно подарено знание и способности, толкова повече буферната бариера става по-непреодолима. И тази опозиция родина-страна на произход не се помещава само в растящата, но нестарееща София, нито пък е училищно мачле тип „столицата на остатъка“. Но такъв контраст има и е въпрос на умения да овладеем двете в мирно съжителство. Там, където е съдействието, а не хора с носии, рекалмиращи IT услуги на летището, нито стари муцуни да ползват рециклирани слогани в чест на инфраструктурен прогрес. Не, за разлика от тях миркосветът на Кърт Колeв в Рамония го прави успешно, смея да кажа.



Колев е точно от тези младежи, попаднали във времевото лимбо на абсурда ни. Скоро завърнал се от един вестител на прогресивното – САЩ – той си припомня какво е да израснеш и живееш в София, носеща облика на толкова много времена наведнъж. Използвайки и инструментите на своето време, той сътоврява една амалгама от претопени стари метали в нова лъскава форма, наричайки я своя дебютен албум. 34 минути времетраене, не лутащо се, а препускащо из ретро семпли и електронни бийтове, вариращи във future bass спектъра. Като тематично съдържание, и не става дума само за директно изпятите текстове (албумът е предимно инструментален), получаваме една доста подробна позиция на един млад българин.





Българин, който не знае къде да дене цялото си свободно време, с което все още разполага. Който иска много неща и не харесва „всички нещастници“, но бива набеден за платен провокатор. Такъв, на когото му се казва да не ревнува от съседа и да усети всичките му удобства, които предците му са нямали. Който заради такива фалшиви уверения се чувства гузен, че е останал твърде дълго тук и че все очаква нещо съществено да се случи.

Толкова гузен, че се усеща дистопичния риск себеподобните му да се разпръснат из глобалисткото ни общество и той да остане сам на всички толкова български места. От толкова гонене на идеи отпреди 15 лета, е напълно вероятно и да изпусне забвението. Но нали Слънчев бряг е там да полее младостта му, макар и той вече да е лишен от безгрижния си слънчев блясък. Прати му телекс, всичко ще се оправи.




За поредния завидно добър Колев в родния ни бийтмейкинг явно решението не е в бягството, а в употребата на модерните технологии, за да преработи стари послания от неговата прогресивна трибуна (защото какво по-прогресивно от това да си платиш корнфлейкса с дебитна карта?). От Дианабад до Съни Бийч и от Добро утро, България до Нашият град, това е едно безтурболентно пътешествие, откриващо нови хоризонти на експерименталната ни музика. Трудно да се повярва и е особено впечатляващо, имайки предвид че това е едва първа поява на Кърт Колев онлайн, макар и да е виден известният му опит и вкус в тази сфера.


И така трак подир трак Рамония формира един свят, който синхронно ни е познат и интересен. Стари идеи и чути виждания на нов глас, доставени по оригинален начин. И креативен най-вече. Защото няма нищо предизвикателно, а оттам и нищо творческо в това да си избереш само едното и да си краен. Място за крайности в реалността няма. Нито градовете ни са останали без инфраструктурни и корпоративни иновации, нито те са изкоренили пост-социалистическия им облик. Нови квартали с модерно строителство и лъскави коли, паркирали в калта на неасфалтирани улици, небостъргачи из изпарения на държавни предприятия, неопитни дебютанти в съюзи със стари пионери. От такъв епохален дисонанс произхожда и реферира Кърт Колев, не подигравайки се, а възползвайки се.




И при него, така и при нас в 2021, така и не се стига до окончателен избор в тази битка за настояще. А може би и така трябва, за да бъде запазен балансът, не се наемам с оценки. Едно е ясно – пазаруваме в магазин за инструменти, където всичките стоки са ножове с по две остриета. Решението кой да вземем да е важно, но по-необходимо е да внимаваме как боравим с него. Защото рискът да се порежем винаги е там, колкото и наглед тъп да е ножът. Просто за да не бъдем “Unstuck in time” като герои на Кърт Вонегът или Монти Пайтън. Какви обаче са паралелите между Кърт Колев и Кърт Вонегът и кое паралелно време са избрали, пуснете си Рамония и разберете сами.

LEAVE A RESPONSE

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.