Цинични Химни За Улиците

Бъди винаги критичен, но никога циничен

Кино Ревю

„Момиче с потенциал“ – един добре полиран хаос

Пълнометражният дебют на Емералд Фенел използва напълно съвременни инструменти и оставя зрителят сам да прецени дали това е силна или слаба черта.

2020-а може и да не бе подходяща година за холивудски блясък и подробен разбор от много отличими заглавия, но пък е един от най-уникалните наградни сезони, на които сме ставали свидетели. Тазгодишната селекция на Оскарите, противно на очакванията, нито е изсмукана от пръстите, нито ѝ липсва пъстрота и широк стилов размах. Тези номинации бяха посветени на филми, обичайно с премиера на Sundance или друг форум за млади и прохождащи дейци, които така и не се дореждат до големите имена. Емералд Фенел не прави изключение – едва на 35 и едва дебютираща, неиният филм Promising Young Woman вече се бори за цели 5 статуетки на Академията, сред които за Най-добър филм, Режисура и Сценарий.

Някои биха оспорили, че филмът има достатъчни ясна социална позиция, която така или иначе неформално се поощрява от съответните институции и че той безусловно би се класирал. И донякъде ще бъдат прави. Сам по себе си, Момиче с потенциал борави с най-съвременните похвати, и като заснемане и стилистика, и като съобщение, което иска да предаде.

Сюжетът разказва историята на Каси (в ролята е Кери Мълигам) – младо момиче, напуснало колежа преждевремнно поради активен пост-травматичен стрес от загубата на Нина – нейната най-добра приятелка. С желание да отмъсти за сексуалното посегателство срещу Нина и да накаже отговорните органи и момчета, тя приема коварната роля на уязвим прелъстител. Зрителят става свидетел на няколко нейни експеримента, в които из местните клубове Каси симулира нетрезво състояние и предизвиква различни мъже да се възползват сексуално от слабостта ѝ. В най-сублимните моменти, уви, сладникавият клубен романс рязко се превръща в зловещ хорър, в който тя порицава моралната им слабост. Половин час във филма и разбираме основния мотив зад мисията на това начинание. Срещайки и съзнателно обвързвайки се с бивш свой съученик (Бо Бърнам), Каси се връща поетапно и коварно към всички отговорни за смъртта на Нина, чак до кулминацията – ергенското парти на основния виновник.

Film Review – Promising Young Woman | Reel Review Roundup


Пределно ясно очертана морална рамка – силен женски персонаж, отмъщаващ със своите привидно чаровни методи за моментната слабост на добра приятелка, със също толкова изявен архивраг у мъжката репресивна опозиция. При това, тя не е канализирана в едно конкретно лице, ами е дори цялостно валидно за целия мъжки пол в този филм. Модерна концепция в духа на Не казвай сбогом, развенчаващ идеята за полово неравенство и че подобни силови деяния са присъщи само на типичния алфа мачо. Ако тази лента се опитва да каже едно нещо, то е че в удобна ситуация и бета nice guy типажите биха се възползвали против волята на нежния пол. Розамунд Пайк и Финчер вече показаха много добре тази идея, въпросът е може ли Фенел и компания също да я изразят по ненатрапчив и не радикално феминистки начин?

Сложен въпрос, чийто отговор зависи силно от това кого питате. Някои предпочитат дозировката послание да е по-завоелирана из добра история с достоверно поведение, други биха предпочели нагледно изразяване чрез действия и силен контраст. Прибавете към това и жанровата полигамия, която Фенел търси в резките смени на настроението и получавате един много добре полиран малък хаос. Почти като вътрешността на една достойна дамска чанта. Подобно на характера на Каси, това е една само привидно прилична young adult драма до момента, в който не реши да превключи на трилър и после пак отначало. Неконсистентният избор на музика също прави услуга единствено на стиловото богатсво, но не и на внушението, че създателите искат филм, който да работи добре за себе си.

Promising Young Woman: Carey Mulligan film 'deeply troubling' - BBC News


Послевкусът от това малиново, но отровно червило наистина е за нещо „с потенциал“, уви така и не докаран до задоволителен вариант. Самата нужда от намесата на идеологическия върпос и съмнението в токсичността на пропагандираната догма вече говорят за продукт, който е крайно зависим от времето си. На политико-социално ниво той може и да казва нещо важно, но на артистично равнище си личи неопитността на Фенел да прокара цялото това послание по приличен и достоверен начин. Да, противоречието с външната розова доминация е налице, но това не оправдава двуизмерното поведение на героите, нито особено озадачаващия финал, идващ отникъде.


Стигмата на модерното американско кино тегне над Момиче с потенциал и не му оставя творчески въздух за по-въвличащо преживяване. Тези процентни съотношения обаче още не са стриктно фиксирани, така че оставяме вие сами да прецените. В България е предвидена една прожекция на удължения София Филм Фест, след това се очаква и по-широко разпространение у нас.

Финална оценка: 5/10

LEAVE A RESPONSE

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.