Цинични Химни За Улиците

Бъди винаги критичен, но никога циничен

Кино От Я до А

От Я до А: Уес Андерсън

Силно вероятно е, когато се говори за отличителни режисьори със собствен почерк, да срещнете името Уес Андерсън. В хубавия смисъл, той е един от най-изявените аутсайдери в киното и може би дори най-разпознаваемия.

Във филмовото изкуство перфектната симетрия винаги е била избягвана с цел да не наруши реалистичната достоверност на света си. На много негови колеги се случва да сложат един или два перфектно центрирани линеарни кадъра, но Уес не е колегите си. При него фантазията взима такъв превес, че филмите му наподобяват детска къща за кукли с човешки ресурс. Инфантилното вманиачаване по детайла и ярките цветове подсилват стила му до едно почти анимационно измерение.


Той, разбира се, има и две режисирани stop-motion анимации. Както и 7 други филма. В очакване на дълго отменявания и гласен за негов най-амбициозен ход – The French Dispatch – ви представяме кратък гид към неговия скромен, но колоритен каталог. От най-невзрачен до най-интригуващ. Или от най-малко до най-много Уес Андерсън.


9. Ракета в бутилка (Bottle Rocket, 1996)

Bottle Rocket

плюс: сурово излъчване, виден потенциал
минус: твърде далеч от останалите филми


Напълно логично е в дебюта си Андерсън още да опипва почвата. Особено, когато му предстои да се задълбочава в департамента на продукционния дизайн, доста средствоемко занимание, непостижимо на този ранен етап. Няма ги и квадратно точните разкадровки, но пък тук са братята Уилсън и наивните им карикатурни персонажи. Ракета в бутилка носи усещането, че при пропускането човек не би изпуснал много от магията на Уес, особено когато зрителят знае силните му страни. Приличен дебют с интересна история и нищо повече.

8. Колежът „Ръшмор“ (Rushmore, 1998)

Rushmore (1998) | The Criterion Collection

плюс: видимо развитие на сюжета
минус: все още неповервавуем в странността си


Първо видно доказателство, че при Уес Андерсън развитието е паралелно с хронологията му на работа. Както и че 90-тарските му филми имат един скрит потенциал, който тепърва ще се разгръща. За момента обаче имаме много подобрения и първа поява на така обичания Бил Мъри. Нелепостта също е засилена, макар и все още твърде на границата, за да приемем напълно режисьорските цели. Още една приятна и къса комедия, с която да прекарате добре своя небрежен следобед.


7. Морски живот със Стив Зису (The Life Aquatic with Steve Zissou, 2004)

Wes Anderson | The Criterion Collection

плюс: интересна централна тема и локация
минус: вял сюжет без фокус


2000-ните години е и Уес вече е на прав път към процентите стил от конфликта style vs substance. Съдържанието също търпи видим прогрес, отношенията между героите стават все по-интригуващи, може би и заради нарастването на техния брой. За разлика, обаче, от предходния Тененбаум и предстоящия Дарджийлинг, тук сякаш нещо липсва на сюжета. Интригата между сина (Оуен Уилсън) и бащата (Бил Мъри) се губи по средата, но за сметка на това компенсира морската естетика. Вертикалният разрез на кораба и водолазните костюми са достатъчно красноречиви, наред с чудесните акустични включвания на португалски от Seu Jorge.


6. Кланът Тененбаум (The Royal Tenenbaums, 2001)

The Royal Tenenbaums

плюс: колоритен ансамбъл, първи стилистични рискове
минус: лесно може да пренатрупа подсюжети


Новият милениум идва и нещо на Уес Андерсън му прищраква. Време е за забележимо симетрични разкадровки, за цветни костюми, за семейства с дълбоко таени вражди, за инфантилно поведение. Това си важи и за следващите два, но тук си проличава силно, защото е контрастен първи по-голям риск след Ракета в бутилка и Ръшмор. А за света на Тененбаум – те ще ви въведат сами, трудно е да се обясни иначе.


5. Дарджийлинг ООД ( The Darjeeling Limited, 2007)

The Darjeeling Limited

плюс: удобна като по конец обстановка, присъща пъстрота
минус: известна повтаряемост на стари с
ценарии

Първо странен колеж, после странно семейство с неговите си привички, след това самодостатъчен изследователски кораб, сега – безкрайните ширини на Индия, през един идеален влак. Всеки нов филм започва да се диференцира със собствената си обстановка, всяка облечена в карикатурно-изисканата визия на Уес Андерсън. Историята също сякаш е константа – роднини с недоизяснени вътрешни отношения, при все че и актьорите се повтарят. Влакът със своята праволинейност и продълговатост може би тук се доказа като снимачна площадка номер едно за синематографията на този автор.


4. В царството на пълнолунието (Moonrise Kingdom, 2012)

Moonrise Kingdom

плюс: перфектна симетрия между стил и сюжет
минус: твърде детински на моменти


Ето че стигаме етап, в който можем да говорим за изравнен баланс между преодоляно аматьорство за визията и наистина интригуваща история. Нито симетрията е твърде в лицето, нито цветовете са твърде ярки, нито бойскаут обстановката писва бързо. Едно по детски невинно прозрение за първата любов, това е перфектно дозирана с пудра захар порция мекици за закуска на летен лагер. Така култовите за Уес картография и полиграфия тук също са в своя A-game.


3. Фантастичният господин Фокс (Fantastic Mr. Fox, 2009)

Fantastic Mr. Fox

плюс: учудващо ход към анимацията, цял нов свят
минус: вкус не за всяка хапка

Ама разбира се, че Уес Андерсън трябва да си поиграе малко и с истински кукли, не само с хора. И естествено, да е адаптация на книга за подрастващи – по Роалд Дал. Резултатът е повече от изненадващо задоволителен, новите хоризонти, които предоставя тази нова арт форма, откриват още повече от таланта му. Фактът, че пред нас не са човешки образи може би спомага още повече да се откъснем от представата за реалност и достоверност и така, парадоксално, да се прозрат по-добре човешките качества. Ех, а уроците, на които ни учат тези лисици, язовци, псета и пр. ако не са важни и човешки, какви са тогава. Чудесен повод да си пуснете нещо увлекателно и на вас, и на някой ваш по-невръстен роднина, общата забава ви е гарантирана.

.

2. Гранд Хотел Будапеща (The Grand Budapest Hotel, 2014)

The Grand Budapest Hotel

плюс: пример за стиловата радикалност на Уес Андерсън
минус: пример за стиловата радикалност на Уес Андерсън


Може би най-известната му творба и то именно защото е визуалният връх на всичко, което Андерсън е търсил да постигне през годините. Балансът от „Moonrise Kingdom„, логично, е вече подминат и стилът доминира страшно над историята. Но пък не е ли така галещо окото всичкото това розово и лилаво, смяната на aspect ratio-то, разказът в разказа в разказа, героят на име Zero Mustafa, снегът и шейните, така любимите влакове? Изискано, шикозно, централно-източно европейско, фино, перфектно симетрично. Консумацията отдавана е без мярка и в прекомерно удоволствие, всеки сам да реши дали това е комплимент.


1. Островът на кучетата (Isle of Dogs, 2018)

Isle of Dogs next? : criterion

плюс: нова интригуваща естетика, впечатляващ дизайн
минус: вкус не за всяка хапка


Разбира се, че рационалното мислене следва да доведе до това дебютът да е най-слаб, а последният – най-привлекателен (Френски диспечере, не нарушавай канона). Втората stop-motion анимация в каталога е много по-различна от първата. Едно, тук работата е осезаемо по-детайлна и мащабна. Второ, макар пак да имаме животни герои, средата не е дивата природа, а точно обратното – дистопична Япония от бъдещето. Естествено, японската културата има тежката си дума над крайния продукт, по много интересен начин се използва и междуезиковата комуникация във филма. И отново, какъв по-добър начин да демонстрираш човешки качества от един обект от друг вид. Визия, музика, история, разказ – всичко е на топ ниво за Уес Андерсън в най-последния му към днес филм.


LEAVE A RESPONSE

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.